Защо финансовият IQ става все по-важен
В учебно заведение имаше и продължава да има уроци за четене, писане и броене, а в горните класове и по-сложни неща като тригонометрия, взаимоотношения на химични субстанции и други. За страдание, там не се учи как да управляваме персоналните ни финанси. Този факт оказа въздействие върху генерации българи, които познават само банковите депозити и заемите като финансови артикули. В тази публикация ще ви споделя какво съставлява финансовият IQ, за какво той е значим той и по какъв начин да го повишим, с цел да живеем по-добре.
Какво значи да сме финансови грамотни ?
Не е нужно да сме приключили икономическа компетентност в университета или да сме работили в тази сфера, с цел да имаме базови знания за ръководството на парите, спестяването, правенето на бюджет, тегленето на заеми, вложението и други тематики от региона на персоналните финанси. Всички тези познания и използването им дефинират нашият финансов IQ (коефициент на интелигентност). Хората, при които той е висок, могат да вземат осведомени решения при избор на артикули, да управляват разноските си, да минават без разтърсвания при понижение на приходите и вървят решително към реализиране на своите цели.
Защо финансовият IQ става все по-голям ?
Независимо дали го желаеме или не, парите са значима част от нашия живот и ние ги използваме всекидневно, когато пазарим в магазина, плащаме битови сметки или посещаваме банката. Нашият финансов IQ въздейства върху всички решения, които вземаме за парите – по какъв начин ги изкарваме, по какъв начин ги харчим, по какъв начин ги спестяваме и по какъв начин ги влагаме. Те дефинират значително къде и в какво ще живеем, къде ще учат децата ни, каква кола ще караме и какво ще реализираме в живота ни като цяло.
Финансовата просветеност става все по-важна по още няколко аргументи:
Пенсионното ни обезпечаване става наша персонална грижа. Нашите баби и дядовци не са мислили по какъв начин да обезпечат старините си, а са разчитали някой различен да се погрижи за тях. През последните 30 години виждаме, че страната не е в положение да ни подсигурява естествен размер на пенсиите и всеки от нас би трябвало да намерения за времето, когато към този момент няма да работи.
Създават се от ден на ден и по-сложни финансови артикули. В момента имаме голям избор от вложения, застраховки, банкови и пенсионни артикули. Хиляди компании се борят за всеки наш лев. Това, вместо да улеснява нашия избор на финансови артикули, го прави още по-труден, тъй като сравнението сред тях е съвсем невероятно. Има и доста проучвания, които демонстрират, че прекомерно огромното многообразие от артикули или услуги, по-скоро ни кара да не избираме нищо, вместо да създадем неточност. Това е и повода в страни с по-нисък финансов IQ на хората в тях, да се употребяват единствено стеснен кръг от артикули и банковите депозити да са за предпочитане, както е в България.
Повече информация. Освен огромния „ подбор “ от финансови артикули, имаме и информативен поток, който ни залива от всякъде – телевизия, радио, вестници, билбордове, обществени мрежи и други канали. За мен, множеството и разнообразни отзиви са добре пристигнали, само че пресяването на значимите обстоятелства става все по-трудно. Една от най-бързо разрастващите се области е обработката на огромни масиви от данни и свеждането им до елементарни таблици или графики, на база на които може да вземем решение. Немалка част от информацията (особено в обществените мрежи) е подвеждаща или искрено подправена и би трябвало да я подложим на сериозен разбор, преди да я вземем за „ чиста монета “.
До какво води ниската финансова просветеност ?
Има няколко отчетливи трендове, които са разследване от по-ниската финансова просветеност:
Консуматорско общество. Многото изкушения, които ни дебнат отвред, не разрешават ние да спестяваме и да влагаме. Според доста изследвания, по-малко от 10% от хората у нас имат средства, с които да изкарат повече от 3 месеца, в случай че останат без приходи. Това го видяхме на процедура през 2020 година, когато чиновниците на затворените бизнеси прибегнаха до бързи заеми още на първия месец.
Увеличаващи се задължения. В България към момента равнищата на кредитиране не са толкоз високи, както в страните от Западна Европа и Съединени американски щати, само че бързо възприемаме техния модел да живеем добре в този момент, а бъдещото ни Аз да заплаща сметката. Заемите са потребен финансов артикул, в случай че знаем по какъв начин да ги използваме. Ако теглим заеми за потребителски потребности, скоро ще влезем в дългова серпантина, от която мъчно се излиза.
По-скъпи заеми. Удобството коства пари – в това се убеждават всички, които търсят небанково финансиране за своите потребности. Фирмите за бързи и онлайн заеми оферират елементарно утвърждение без формалности, само че лихвите и таксите им са в пъти над банките. Също по този начин, доста българи към този момент употребяват кредитните си карти за „ пари до заплата “, което е безценен вид и един овърдрафт ще им излезе много по-изгоден.
Как да увеличим финансовия си IQ ?
Има доста проби, които ще измерят нашата финансова просветеност и е потребно да разберем каква е тя, само че за мен най-важният критерии за ниско IQ e, в случай че имаме относително положителни приходи и живеем от заплата до заплата, не знаем къде отиват парите ни, взимаме заеми за потребителски потребности и нямаме дълготрайни цели, за които да спестяваме и да влагаме.
Ако желаеме да повишим финансовата си просветеност, има доста разновидности за това. Всеки от нас има цялата информация на света в своя джоб през смарт телефона си. Може да стартираме с базови неща като по какъв начин да си създадем месечен бюджет, по какъв начин да създадем финансов проект, по какъв начин да определим задачите ни и по какъв начин да влагаме в разнообразни активи.
Знанията ще ни дадат основата, само че с цел да увеличим финансовия ни IQ, би трябвало да ги използван на процедура. Предлагам 3 лесни стъпки в тази посока, в случай че към момента не сме ги създали:
Да създадем месечен бюджет. Това е първата дребна крачка, която може да задвижи огромното колело на парите. Знам, че за множеството хора е досадно да записват и наблюдават разноските си, само че ви убеждавам, че този табиет се отплаща доста бързо. Да изградим /допълним спешен фонд. Липсата на спестени пари най-малко за няколко месеца напред е една от главните аргументи за финансовите проблеми на доста хора. Способността да поемеш изключителни разноски или да изкараш прочут интервал от време, в случай че приходите спрат или намалеят, е елементарен, само че доста ефикасен метод да увеличим финансовия си IQ. Да влагаме 100 лв.. Знам, че звучи елементарно, само че голяма част от хората у нас не са го правили. Това е единствено началото и сумата е дребна, само че уроците от това деяние ще ни оказват помощ да преодолеем страховете от вложението.
Когато увеличим финансовата ни просветеност, това няма да е потребно единствено на нас, а и на нашите деца. Ако предадем знанията и уменията ни за парите на идващото потомство, което знае по какъв начин да ръководи парите си по ефикасен и виновен метод, ще помогнем за развиването на България. Не е нужно да чакаме времето когато персоналните финанси ще се учат в учебно заведение (а то ще пристигна рано или късно), а може да действаме в този момент. Успех!
Какво значи да сме финансови грамотни ?
Не е нужно да сме приключили икономическа компетентност в университета или да сме работили в тази сфера, с цел да имаме базови знания за ръководството на парите, спестяването, правенето на бюджет, тегленето на заеми, вложението и други тематики от региона на персоналните финанси. Всички тези познания и използването им дефинират нашият финансов IQ (коефициент на интелигентност). Хората, при които той е висок, могат да вземат осведомени решения при избор на артикули, да управляват разноските си, да минават без разтърсвания при понижение на приходите и вървят решително към реализиране на своите цели.
Защо финансовият IQ става все по-голям ?
Независимо дали го желаеме или не, парите са значима част от нашия живот и ние ги използваме всекидневно, когато пазарим в магазина, плащаме битови сметки или посещаваме банката. Нашият финансов IQ въздейства върху всички решения, които вземаме за парите – по какъв начин ги изкарваме, по какъв начин ги харчим, по какъв начин ги спестяваме и по какъв начин ги влагаме. Те дефинират значително къде и в какво ще живеем, къде ще учат децата ни, каква кола ще караме и какво ще реализираме в живота ни като цяло.
Финансовата просветеност става все по-важна по още няколко аргументи:
Пенсионното ни обезпечаване става наша персонална грижа. Нашите баби и дядовци не са мислили по какъв начин да обезпечат старините си, а са разчитали някой различен да се погрижи за тях. През последните 30 години виждаме, че страната не е в положение да ни подсигурява естествен размер на пенсиите и всеки от нас би трябвало да намерения за времето, когато към този момент няма да работи.
Създават се от ден на ден и по-сложни финансови артикули. В момента имаме голям избор от вложения, застраховки, банкови и пенсионни артикули. Хиляди компании се борят за всеки наш лев. Това, вместо да улеснява нашия избор на финансови артикули, го прави още по-труден, тъй като сравнението сред тях е съвсем невероятно. Има и доста проучвания, които демонстрират, че прекомерно огромното многообразие от артикули или услуги, по-скоро ни кара да не избираме нищо, вместо да създадем неточност. Това е и повода в страни с по-нисък финансов IQ на хората в тях, да се употребяват единствено стеснен кръг от артикули и банковите депозити да са за предпочитане, както е в България.
Повече информация. Освен огромния „ подбор “ от финансови артикули, имаме и информативен поток, който ни залива от всякъде – телевизия, радио, вестници, билбордове, обществени мрежи и други канали. За мен, множеството и разнообразни отзиви са добре пристигнали, само че пресяването на значимите обстоятелства става все по-трудно. Една от най-бързо разрастващите се области е обработката на огромни масиви от данни и свеждането им до елементарни таблици или графики, на база на които може да вземем решение. Немалка част от информацията (особено в обществените мрежи) е подвеждаща или искрено подправена и би трябвало да я подложим на сериозен разбор, преди да я вземем за „ чиста монета “.
До какво води ниската финансова просветеност ?
Има няколко отчетливи трендове, които са разследване от по-ниската финансова просветеност:
Консуматорско общество. Многото изкушения, които ни дебнат отвред, не разрешават ние да спестяваме и да влагаме. Според доста изследвания, по-малко от 10% от хората у нас имат средства, с които да изкарат повече от 3 месеца, в случай че останат без приходи. Това го видяхме на процедура през 2020 година, когато чиновниците на затворените бизнеси прибегнаха до бързи заеми още на първия месец.
Увеличаващи се задължения. В България към момента равнищата на кредитиране не са толкоз високи, както в страните от Западна Европа и Съединени американски щати, само че бързо възприемаме техния модел да живеем добре в този момент, а бъдещото ни Аз да заплаща сметката. Заемите са потребен финансов артикул, в случай че знаем по какъв начин да ги използваме. Ако теглим заеми за потребителски потребности, скоро ще влезем в дългова серпантина, от която мъчно се излиза.
По-скъпи заеми. Удобството коства пари – в това се убеждават всички, които търсят небанково финансиране за своите потребности. Фирмите за бързи и онлайн заеми оферират елементарно утвърждение без формалности, само че лихвите и таксите им са в пъти над банките. Също по този начин, доста българи към този момент употребяват кредитните си карти за „ пари до заплата “, което е безценен вид и един овърдрафт ще им излезе много по-изгоден.
Как да увеличим финансовия си IQ ?
Има доста проби, които ще измерят нашата финансова просветеност и е потребно да разберем каква е тя, само че за мен най-важният критерии за ниско IQ e, в случай че имаме относително положителни приходи и живеем от заплата до заплата, не знаем къде отиват парите ни, взимаме заеми за потребителски потребности и нямаме дълготрайни цели, за които да спестяваме и да влагаме.
Ако желаеме да повишим финансовата си просветеност, има доста разновидности за това. Всеки от нас има цялата информация на света в своя джоб през смарт телефона си. Може да стартираме с базови неща като по какъв начин да си създадем месечен бюджет, по какъв начин да създадем финансов проект, по какъв начин да определим задачите ни и по какъв начин да влагаме в разнообразни активи.
Знанията ще ни дадат основата, само че с цел да увеличим финансовия ни IQ, би трябвало да ги използван на процедура. Предлагам 3 лесни стъпки в тази посока, в случай че към момента не сме ги създали:
Да създадем месечен бюджет. Това е първата дребна крачка, която може да задвижи огромното колело на парите. Знам, че за множеството хора е досадно да записват и наблюдават разноските си, само че ви убеждавам, че този табиет се отплаща доста бързо. Да изградим /допълним спешен фонд. Липсата на спестени пари най-малко за няколко месеца напред е една от главните аргументи за финансовите проблеми на доста хора. Способността да поемеш изключителни разноски или да изкараш прочут интервал от време, в случай че приходите спрат или намалеят, е елементарен, само че доста ефикасен метод да увеличим финансовия си IQ. Да влагаме 100 лв.. Знам, че звучи елементарно, само че голяма част от хората у нас не са го правили. Това е единствено началото и сумата е дребна, само че уроците от това деяние ще ни оказват помощ да преодолеем страховете от вложението.
Когато увеличим финансовата ни просветеност, това няма да е потребно единствено на нас, а и на нашите деца. Ако предадем знанията и уменията ни за парите на идващото потомство, което знае по какъв начин да ръководи парите си по ефикасен и виновен метод, ще помогнем за развиването на България. Не е нужно да чакаме времето когато персоналните финанси ще се учат в учебно заведение (а то ще пристигна рано или късно), а може да действаме в този момент. Успех!
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ